Сапунджийстовото си е занаят от древни времена. И както всеки занаят и то си има тънкости. Всички сме чували, че занаят се „краде“, но с тази статия ние ще разкрием една от тайните при приготвянето на сапуните по студения метод (Cold Process) съвсем доброволно 🙂
Някои опитни сапунджии нарочно предвиждат украсяването на сапуна с глицеринови реки (англ. glycerine rivers), но в много случаи те просто се случват неочаквано и за начинаещ сапунджия могат да доведат до няколко въпроса: „Къде сбърках?“, „Този сапун дали сега ще е годен за употреба?“, „Какво всъщност е това?“. Нека първо да обясним какво са тези глицериновите реки в сапуна.
Терминът глицеринови реки (glycerine rivers) в сапуните по студения метод най-общо означава, че сапунът изглежда като напукан и на петна или „реки“, които не са се оцветили и изглеждат полупрозрачни (снимка 2). Ако са по-дебели и струпани в една част от сапуна, може да е по-мека от останалите. Но какво всъщност са глицериновите реки и при какви условия се появяват в сапуна.
Защо се появяват глицериновите реки?
При традиционното сапунджийстване глицеринът се образува като естествен вторичен продукт от реакцията на осапунване на маслата. Освен че е отличен овлажнител за кожата, с което я хидратира, има и добри почистващи свойства. Точно затова ръчно приготвените сапуни са несравнително по-качествени от тези в магазинната мрежа, при повечето от които именно глицеринът е извлечен и се предлага на пазара като отделен продукт (една от причините тези сапуни да изсушават кожата). Защо точно е измислен терминът „глицеринови реки“ така и не открих. Може би поради това, че тези „вени“ изглеждат по-прозрачни, не са оцветени от използваните пигменти и приличат на глицеринов сапун. Оборвайки някои митове относно глицериновите реки, нека изясним – ръчно направеният сапун по студения метод с глицеринови реки не съдържа повече глицерин от този, който ги няма.
DeAnna Weed обяснява тази реакция по следния начин:
„Сапунът е направен от много различни видове сапунени молекули. Олеиновите, стеариновите и палмитиновите сапунени молекули обикновено са основните типове, намиращи се в много сапуни, въпреки че съставът на всеки сапун зависи от мазнините, използвани за производството му. Ключовият момент, който трябва да запомните е, че някои от тези сапунени молекули са непрозрачни, когато са твърди, а някои са полупрозрачни. Вярно е също, че някои сапунени молекули ще кристализират (втвърдяват се) при по-високи температури, а други видове ще се втвърдят при по-ниски температури. Този процес на кристализация винаги се случва в сапуна, но понякога ние хората виждаме резултатите от кристализацията като пропукване или реки, а понякога – не.“
Когато сапунът премине през т. нар. „гел – фаза“ (превръща се в мека полутечна паста, когато изолираме сапуна напр. с хавлия, осигурявайки по-топла среда) и след това се охлажда, палмитиновите и стеариновите сапунени молекули първо кристализират, за да създадат непрозрачни кристали. Течните молекули от олеиновия сапун изтичат и се отдалечават от тези втвърдяващи парчета стеаринов и палмитинов сапун. Този процес на кристализация и отделяне води до натрупване на непрозрачен стеаринов и палмитинов сапун в някои области, а полупрозрачният олеинов сапун да се концентрира в други области.
Молекулите на олеиновия сапун в крайна сметка се втвърдяват, но едва след като сапунът се охлади малко повече. Ако този процес на кристализация и отделяне се остави да се случи достатъчно бавно, непрозрачните и полупрозрачни части от сапуна стават достатъчно големи, така че да са видими с просто око като пукнатини и реки. Ако процесът се случи по-бързо, различните кристали остават много малки и доста невидими за простото око.
Auntie Clara’s разбива и митът, че глицериновите реки се образуват много често поради използването на титанов диоксид в сапуна. Титановият диоксид е пигмент с фини частици и отлична непрозрачност. Той се събира в сапуна, докато преминава през „гел-фазата“ и се отдалечава от втвърдяващия се сапун, прави напукания или „реки“ в сапуна, но не причинява тази структура (снимка 3). Други допълнителни съставки, които реагират подобно са например кафето (снимка 1), канелата.
Първата предпоставка за образуването на „реки“ е сапунът да премине през пълна гел – фаза. Молекулите и пигментите на сапун, преминал през пълна гел – фаза са мобилни и могат да мигрират, като по този начин стават видими „речните“ шарки.
Втората предпоставка е сапунът да остане в гел – фаза за по-продължителен период от време. Според някои сапунджии глицериновите реки стават по-изразени, колкото по-дълго остава сапунът в гел-фазата. В своята статия DeAnna Weed твърди, че бавното охлаждане, т.е. бавното, постепенно преминаване от гел към твърдо състояние е от решаващо значение за появата на „пукнатини“.
С две думи – нужно е да оставим сапуна да премине през гел-фазата бавно и по-продължително време и бавно да го охладим.
Също така високото съдържание на вода причинява директно „глицеринови реки“. По-високото съдържание на вода причинява навлизането на сапуна в „гел-фаза“ при по-ниска температура, от колкото сапун с по-малко вода. Осапунването е по-бавно при сапуните с повече вода в сравнение с тези с по-ниско съдържание на вода. Сапуните с повече вода остават по-дълго в „гел-фазата“ и излизат от нея много по-бавно от колкото сапуните с по-малко вода.
Да обобщим…
Ако искате да постигнете „мраморен“ ефект в сапуна с „глицеринови реки“, удължете гел-фазата и забавете охлаждането на сапуна.
Какво можете да промените в рецептата, ако не желаете повече появата на „глицеринови реки“ (снимка 1)?
- В сапунения калкулатор намалете водата в рецептата си с 10% или повече (освен че ще предотвратите появата на глицеринови реки, това помага да се предотврати и появата на т. нар. soda ash (бял сух слой на повърхността на сапуна след втвърдяването му – не е опасен, само естетически не одобряван от сапунджиите, снимка 4)
- Разтворете добре оцветителите преди да ги добавите в сапуна, особено прахообразните пигменти. Препоръчителната дозировка е до 1 чаена лъжичка оцветител, разреден в 1 сапунена лъжица „светло“ масло (напр. бадемово масло). Ако използвате титанов диоксид, в маслото ще се разтвори по-добре от колкото в дестилирана вода.
- Намалете температурата на разтвора със сода каустик и на маслата с 10°С. Ако и това не помогне, тогава приберете сапуна във фризер или хладилник за едно денонощие.
- И не на последно място – някои ароматни масла могат да причинят бързо затопляне на сапуна, което може да причини появата на глицеринови реки. Тествайте новите аромати в по-малки партиди, преди да ги използвате в по-голямо количество сапун.
Може ли да „поправя“ сапуна, ако са се образували в него „глицеринови реки“?
Ако образувалите се „глицеринови реки“ са крайно нежелани в сапуна ви, винаги можете да го сложите на водна баня или в уред за бавно готвене (crock pot) и да го преварите по метода на Rebatching (French milling, Hand milling), но според мен това е напълно излишно, тъй като ръчно направеният сапун с или без „глицеринови реки“ е в пъти по-качествен от всеки друг конвенционален сапун. А и „глицериновите реки“ не са опасни, нито променят качеството на сапуна, само визията му.
И не забравяйте – най-критични към сапуните ви сте точно вие, останалите хора просто си ги ползват и им се наслаждават.
Весело сапунджийстване!
Меги
Източници: https://auntieclaras.com/, https://www.soapqueen.com/, https://classicbells.com/